You are currently browsing the archives for 2012.
Displaying 1 - 2 of 2 entries.

Отзив за ІX-то Варненско Поетично кафене “Следлетни споделени съкровения”

  • Posted on януари 6, 2012 at 17:27

Дни преди Коледните и Новогодишни празници се проведе последното за 2011г. Поетично кафене “Следлетни споделени съкровения”, организирано от Арт клуб Монограм. Събитието, което традиционно събира творци и почитатели на художественото слово, се състоя в конферентната зала на Културно-просветен център Начало-Варна.
Повечето авторите, които бяха изпратили творби за участие, представиха лично своите “римувани мислописи” или сетивни импресии пред многобройната публика, сред която бяха Костадин Чобанов-председател на клуб Юнеско-Варна, писателят Ангел Ангелов, фотографският тандем АнДари и други. На фона на специално подбраната музика, за която отговаряше отново Светлозар Алексиев, звучаха усмихнатите вдъхновения на младите поети Радостина Драгоева, Валентина Йосифова, Галина Иванова, Венелина Велчева, Ани Василева. Разбира се, не липсваше и мъжко участие в лицето на Богомил Аврамов-Хеми и Добромир Георгиев. Милена Белчева-създател на клуба и водеща на мероприятието, бе подготвила за всеки творец поздравителен стих и също прочете някои от последните си лирични откровения.

Всеки, желаещ да сподели своите вълнения и мисли по темата, имаше възможността да се представи с няколко думи и да отправи към публиката своите пожелания и впечатления или да ги остави като съкровен спомен в книгата за гости. Ивайло Добрев и Надя Стефано, които живеят и творят далеч от родния град, също се присъединиха задочно, чрез своето творчество към тази уютна вечер, събрала въглените от летните авантюри, лавата от бляскави емоции пред чашата вино и усещането за споделеност и празник.

За пореден път се събраха и книжки за инициативата “Подарете книга! Някои деца няма какво друго да ги накара да мечтаят!“, която Арт клуб Монограм активно подкрепя и популяризира. Изданията предстои да бъдат дарени в съответните социални домове, заедно с уникалните картички, които бяха сръчно изработени от гостите по време на поетичното кафене. Йордан Йорданов-основател и председател на център “Начало” също представи част от идеите и културно-просветната дейност, която развива неговия клуб. Артистичните талантливи дами Калина Бояджиева и Леа-Естер Иванова отправиха своите мъдри и светли послания към организаторите и гостите. Така изминаха неусетно миговете, изпълнени с предзимните чувствомислия, това, което е останало след филтъра на преживяното и битува отвъд хоризонта на думите.


Поетичната среща завърши с изпълнението на Белослава и Орлин Павлов “Всяка година по същото време” и с обещанието, че предстоят още много интересни събития, които ще събират все повече автори и почитатели и ще обогатят културния живот на Варна и през Новата 2012 година.

Автор: Милена Белчева

*Още снимков материал от събитието може да видите в албума на страницата ни във Фейсбук:

http://www.facebook.com/media/set/?set=a.328137180549733.92099.118824668147653&type=3


Част от най-добрите литературни творби, публикуван в английския вестник „Гардиън“

  • Posted on януари 6, 2012 at 16:51

Списък на най-добрите литературни творби беше публикуван в английския вестник „Гардиън“. В допитването са участвали 100 писатели от 54 страни. Идеята и инициативата е на норвежки литературни клубове. Списъкът няма претенцията да се превръща в класация и затова ранглиста не е правена . Въпреки това организаторите на допитването споделят, че най-много гласове за най-добра книга за всички времена безспорно събира „Дон Кихот“ на Сервантес.
…………………………
Джовани Бокачо, Италия, (1313-1375), „Декамерон“
Хорхе Луис Борхес, Аржентина, (1899-1986), „Измислици“
Емили Бронте, Англия, (1818-1848), „Брулени хълмове“
Албер Камю, Франция, (1913-1960), „Чужденецът“
Паул Целан, Румъния / Франция, (1920-1970), стихотворения.
Луи-Фердинан Селин, Франция, (1894-1961), „Пътешествие до края на нощта“
Мигел де Сервантес Сааведра, Испания, (1547-1616), „Дон Кихот“
Джефри Чосър, Англия, (1340-1400), „Кентърбърийски разкази“
Антон Чехов, Русия, (1860-1904), избрани разкази
Джоузеф Конрад, Англия, (1857-1924), „Ностромо“
Данте Алигиери, Италия, (1265-1321), „Божествена комедия“
Чарлз Дикенс, Англия, (1812-1870), „Големите надежди“
Дени Дидро, Франция, (1713-1784), „Фаталистът Жак“
Алфред Дьоблин, Германия, (1878-1957), „Берлин – Александерплац“
Фьодор Достоевски, Русия, (1821-1881), „Престъпление и наказание“; „Идиот“; Братя Карамазови и др.
Джордж Елиът, Англия, (1819-1880), „Мидълмарч“
Ралф Елисън, САЩ, (1914-1994), „Невидимият“
Еврипид, Гърция, ( 480-406 г. пр.н.е.), „Медея“
Уилям Фокнър, САЩ, (1897-1962), „Авесалом! Авесалом!“; „Шум и ярост“
Гюстав Флобер, Франция, (1821-1880), „Мадам Бовари“, „Възпитание на чувствата“
Федерико Гарсия Лорка, Испания, (1898-1936), цигански балади
Габриел Гарсия Маркес, Колумбия, (1927), , „Сто години самота“; „Любов по време на холера“
Гилгамеш, Месопотамия ( 1800 пр. Хр.)
Йохан Волфганг фон Гьоте, Германия, (1749-1832), „Фауст“
Николай Гогол, Русия, (1809-1852), „Мъртви души“
Гюнтер Грас, Германия, (1927), „Тенекиеният барабан“
Жоао Гимараеш Роса, Бразилия, (1880-1967), „Дяволът да плати на Бекландс“
Кнут Хамсун, Норвегия, (1859-1952), „Глад“.
Ърнест Хемингуей, САЩ, (1899-1961), „Старецът и морето“
Омир, Гърция, ( 700 г. пр.н.е.), „Илиада“ и „Одисея“
Хенрик Ибсен, Норвегия (1828-1906), „Куклен дом“
„Книгата на Йов“, Израел (600-400 пр. Хр.)
Джеймс Джойс, Ирландия, (1882-1941), „Одисей“
Франц Кафка, Бохемия, (1883-1924), „Присъдата“ , „Процесът“
Калидаса, Индия, (4 в. пр. Хр.) „Шакунтала“
Ясунари Кавабата, Япония, (1899-1972), „Гласът на планина“
Никос Казандзакис, Гърция, (1883-1957), „Зорба гъркът“
Дейвид Хърбърт Лорънс, Англия, (1885-1930), „Синове и любовници“
Халдоур Килян Лакснес, Исландия, (1902-1998), „Независим народ“
Джакомо Леопарди, Италия, (1798-1837), Поеми
Дорис Лесинг , Англия, (1919), „Златният дневник“
Астрид Линдгрен, Швеция, (1907-2002), „Пипи Дългото Чорапче“
Лу Ксун, Китай, (1881-1936), „Дневникът на един луд и други истории“
Махабхарата, Индия, (500 пр. Хр.)
Нагиб Махфуз, Египет, (1911- 2006), „Децата на Гебелави“
Томас Ман, Германия, (1875-1955), „Буденброкови“; Вълшебната планина“
Херман Мелвил, САЩ, (1819-1891), „Моби Дик“
Мишел дьо Монтен, Франция, (1533-1592), Есета.
Елза Mоранте, Италия, (1918-1985), „Историята“
Тони Морисън, САЩ, (1931), „Възлюбен“
Мурасаки Шикибу, Япония, (973-1014), „Историята на Генджи“
Роберт Музил, Австрия, (1880-1942), „Мъжът без качества“
Владимир Набоков, Русия и САЩ, (1899-1977),“ Лолита“
Няалс сага, Исландия, (1300)
Джордж Оруел, Англия, (1903-1950), „1984″
Овидий, Италия, (43-17 г. пр.Хр.), „Метаморфози“
Фернанду Песоа, Португалия, (1888-1935), поезия
Едгар Алън По, САЩ, (1809-1849), разкази
Марсел Пруст, Франция, (1871-1922), „По следите на изгубеното време“
Франсоа Рабле, Франция, (1495-1553), „Гаргантюа и Пантагрюел“
Хуан Рулфо, Мексико, (1918-1986), „Педро Парамо“
Джалал ад-Дин Руми, Афганистан (1207-1273), „Маснави“
Салман Рушди, Индия / Великобритания, (1947), „Среднощни деца“
Шейх Мушариф Саади, Иран, ( 1200-1292), „Цветната градина“
Tйиб Салих , Судан, (1929 – 2009), „Сезон за прелитане на север“
Хосе Сарамаго, Португалия, (1922-2010), „Слепота“
Уилям Шекспир, Англия, (1564-1616), „Хамлет“; „Крал Лир“; „Отело“
Софокъл, Гърция, (496-406 пр.Хр.), „Едип цар“
Стендал, Франция, (1783-1842), „Червено и черно“
Лорънс Стърн, Ирландия, (1713-1768), „Животът и мненията на Тристрам Шанди, джентълмен“
Итало Свево, Италия, (1861-1928), „Изповедите на Дзено“
Джонатан Суифт, Ирландия, (1667-1745), „Пътешествията на Гъливер“
Лев Толстой, Русия, (1828-1910), „Война и мир“; „Анна Каренина“; „Смъртта на Иван Илич“ и др.
„Хиляда и една нощ“, Индия, Египет, Иран и Ирак (700-1500).
Марк Твен, САЩ, (1835-1910), „Приключенията на Хъкълбери Фин“
Валмики, Индия, (300 г. пр.н.е.), „Рамаяна“
Вергилий, Италия, (70-19 г. пр.н.е.), „Енеида“
Уолт Уитман, САЩ, (1819-1892), „Стръкчета трева“
Вирджиния Улф, Англия, (1882-1941), „Мисис Далауей“; „Към фара“
Маргьорит Юрсенар, Франция, (1903-1987), „Мемоарите на Адриан“
Чинуа Ачебе, Нигерия, ( 1930), „Нещата се разпадат“
Ханс Кристиян Андерсен, Дания, (1805-1875), „Приказки и истории“
Джейн Остин, Англия, (1775-1817), „Гордост и предразсъдъци“
Оноре дьо Балзак, Франция, (1799-1850), „Дядо Гoрио“
Самюъл Бекет, Ирландия, (1906-1989), трилогията: „Молой. Малоун умира. Неназовимото“

източник: http://lira.bg/?p=120